Благодарим на "Капитал" за отправеното запитване до БНБ с искане за становище

[Биткойн.БГ]

От статия в "Капитал" става ясно, че изданието е отправило запитване до БНБ относно неправомерната практика на някои банки в България да отказват преводи на свои клиенти, когато целта на преводите е закупуване на биткойни. Доводът за този отказ, естествено, е безумен. Според тези банки "биткойн не е регламентиран и по този начин не гарантира средствата на клиентите им"... Излиза, че тези банки решават, за какво техните клиенти могат да харчат парите си и за какво не! Те решават, какво техните клиенти си струва да купуват и какво не! Излиза, че от капитализма неусетно сме се върнали във феодализма, когато клиентите са приравнени към крепостни селяни.

Ние нямаме илюзии, но все пак ще бъде интересно, когато в "Капитал" получат отговора от БНБ да го направят обществено достояние на страницата си.

---

Къде да си похарча биткойна

За да се купи bitcoin, обикновено се прави банков превод към борса за криптовалути. Значителна част от българските банки – като Райфайзенбанк, ОББ, Сибанк и ЦКБ, обаче имат политика да блокират подобни преводи, особено ако е за сума над 1000 евро. Причината за това е, че според тях биткойн не е регламентиран и по този начин не гарантира средствата на клиентите им. " Капитал" се свърза с Българска народна банка дали отказването на подобни транзакции не ограничава правата на клиентите и очаква становище.

http://www.capital.bg/biznes/moiat_kapital/2017/11/24/3084371_kude_da_si_poharcha_bitkoina/

[Биткойн.БГ]

"Капитал" се свърза с Българска народна банка дали отказването на подобни транзакции не ограничава правата на клиентите и очаква становище.

Дали има някакъв шанс от БНБ да отговорят на това запитване преди 2022 година?

[Nanko]

Щом и по новините до сега не са дали нито една новина свързана с биткойн или криптовалути, най-вероятно влиятелни хора не искат да се шуми по темата. Следователно няма да дадат отговор. Поне не в скоро време.

[Биткойн.БГ]

Помествам по-долу отговорът от БНБ така така, както е цитиран във форума на Българската Биткойн Асоциация.

===

Уважаеми г-н Нейчев,

Във връзка с подадените от Вас примери за отказ за изпълнение на платежни операции, моля да имате предвид следното:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), когато доставчик на платежни услуги откаже изпълнението на платежно нареждане, отказът и, ако е възможно, причините за него и процедурата за поправяне на фактическите грешки, довели до отказ, трябва да бъдат съобщени на ползвателя на платежни услуги, освен ако е налице забрана за предоставяне на подобна информация съгласно друг закон или акт на Европейския съюз. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги предоставя или осигурява на разположение на ползвателя на платежни услуги уведомлението относно отказа за изпълнение на платежно нареждане своевременно и по договорен с ползвателя начин в сроковете по чл. 64, ал. 2–8 от ЗПУПС.

В допълнение, съгласно чл. 11 от Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, доставчик на платежни услуги (банка, платежна институция и дружество за електронни пари) може да откаже изпълнението на платежна операция в случай на ограничения съгласно действащото законодателство, приложимите правила за изпълнение на съответната платежна операция и договорените условия, при които се води сметката.

В националното законодателство съществуват нормативни актове, които ограничават в определени случаи изпълнението на финансови услуги, в това число и изпълнението на парични преводи. Такива нормативни актове са например Законът за мерките срещу финансиране на тероризма (ЗМФТ) и Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с които се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение, които доставчиците на платежни услуги са длъжни да спазват. В съответствие с чл. 16 от ЗМИП и чл. 9, ал. 6 от ЗМФТ, доставчиците на платежни услуги приемат и спазват вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм, които се утвърждават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощено от него длъжностно лице.

Следва да имате предвид, че дейностите, свързани с виртуалните валути не са изрично третирани в националното и общоевропейското законодателство в областта на платежните услуги и плащанията. Въпреки това, рисковете свързани с този вид дейности са идентифицирани от европейските надзорни и регулаторни органи, в т.ч. Европейската централна банка в анализите относно виртуалните валути, изготвени през октомври 2012 г. (Virtual Currency Schemes) и февруари 2015 г. (Virtual currency schemes – a further analysis), както и от Европейския банков орган в ,,Предупреждение към потребителите във връзка с виртуални валути" (Warning to consumers on virtual currencies), издадено през декември 2013 г. и в Становище относно виртуалните валути (Opinion on 'virtual currencies'), издадено през юли 2014 г.

Поздрави,
Пресцентър на БНБ

===

Както и предполагахме, от отговора на БНБ не се разбира, какъв е отговора....