Марио Драги: Не сме в състояние нито да забраним нито да регулираме Биткойн

[Биткойн.БГ]

На заседание на комисията по икономическа и парична политика към Европарламента е бил зададен въпрос свързан с Биткойн към Председателя на Европейската Централна Банка. Въпросът е бил дали ЕЦБ възнамерява да приложи регулаторен апарат спрямо Биткойн и дали криптовалутите представляват риск за Европейската икономика? Отговорът на Марио Драги е бил, че ЕЦБ не е в състояние нито да забрани нито да регулира Биткойн.

---

"It Would Not Be [Within] Our Power to Prohibit or Regulate [Bitcoin]" – Mario Draghi, President of the European Central Bank

The president of the European Central Bank (ECB), Mario Draghi, has stated that bitcoin does not fall under the regulatory powers of the ECB. The statement was made in response to a question from the Committee on Economic and Monetary Affairs of the European Parliament.

Mario Draghi reportedly made the statement following a question from the European Parliament's Committee on Economic and Monetary Affairs regarding whether or not the ECB plans to develop a regulatory apparatus pertaining to bitcoin, and what risks cryptocurrencies may pose to the European economy.

https://news.bitcoin.com/bitcoin-is-outside-the-regulatory-jurisdiction-of-the-european-central-bank/

[Биткойн.БГ]

Припомняме една стара тема отпреди 9 години. Това е изказване на Марио Драги тогава президент на ЕЦБ. Сегашните напъни на тъй наречените "регулатори" са безрезултатни, защото забравят историята на Биткойн и причините, които доведаха до създаването на Биткойн.

==============================================
Едно мнение на Крис Макинтош (Chris MacIntosh)
==============================================

Бюрократичната тресчотка: Защо правителството се движи само в една посока?

Никоя цивилизация не започва с бюрокрация. Всяко велико общество започва без управление (или почти без управление).

Най-ранните гръцки полиси са били хлабави конфедерации от семейства и кланове. Рим е започнал като сбор от скотовъдци на седем хълма. Американската република е родена от мъже, които току-що са приключили с убийствата на английските бирници. Основателите не са били идеалисти, мечтаещи за по-добро управление; те са били прагматици.

Моделът е постоянен през хилядолетията: обществата започват в условия на груба свобода, развиват органично управление в отговор на истинските нужди (обща отбрана, права на собственост, съдилища за налагане спазването на договорите), след което - почти без изключение - позволяват на този апарат за управление да се калцира и, подобно на метастазиращ рак, да се разшири и в крайна сметка да погълне производителните класи, за които уж е бил създаден.

Алексис дьо Токвил го вижда ясно през 1835 г. Пишейки за мекия деспотизъм, към който се е опасявал, че се движат демократичните общества, той описва "огромна и покровителствена власт, която би поела върху себе си единствено да осигури тяхното удовлетворение и да бди над съдбата им". Говори за създаването на клетка без видими решетки.

Два века по-късно, неговата прогноза вече не се чете като политическа философия, а като диагноза на съвременното общество.

Всяка система за управление работи някъде в определен спектър.

В единия край: бездържавен хаос, където само властта на силата – сурова, физическа, непосредствена – определя резултатите.

От другата страна: тоталната държава, където всяко действие изисква разрешение, всяка транзакция се облага с данъци, всяко отклонение от ортодоксалността се надзирава и наказва.

Нито една от крайностите не е производителна. Първата не може да подкрепи специализацията, прилагането на сключените договори или натрупването на капитала. Втората смазва инициативата, поемането на риск и разпространението на знание и друга информация, които създават богатство на първо място.

Фридрих Хайек прекара кариерата си, за да изтъкне тази теза. Знанието, необходимо за ефективно разпределение на ресурсите, е разпръснато, локализирано и безмълвно. Никой централен орган не може да го агрегира, никаква бюрокрация не може да го обработи и обобщи. Цените вършат тази работа. Бюрокрациите разрушават механизма на пазара.

Идеалната среда е по средата: достатъчно върховенство на закона, за да се защити собствеността и да се налага спазването на сключените договори. Ограниченията не трябва да пречат на икономическите участници да експериментират, да се провалят и да се приспособяват.

Швейцарските кантони постиганаха нещо близко до това, като го усъвършенстваха  в продължение на векове. Администрацията на ранния Хонконг отказа да съставя статистика за БВП и да дава доклади на централната власт с мотива, че не е работа на правителството да се меси в икономиката! Това може би е най-чистият пример в съвременния свят.

Сингапур намери своя собствена версия. След обявяването на независимостта, Лий Куан Ю изгради държава, която беше авторитарна в социалните въпроси, но строго пропазарно ориентирана в икономическите – неудобен хибрид, но такъв, който доведе до растеж на доходите на глава от населението без исторически прецедент.

Урокът: възможно е да има дисциплинирана държава без това да е държава-хищник при условие, че управляващата класа има съгласувани стимули и истинско уважение към производителния капацитет на пазарите.

Проблемът е, че подобни равновесия са по своята същност нестабилни. Апаратът за управление, веднъж изграден, привлича хора, които желаят да го използват в свой собствен и съвсем материален интерес!

Регулаторните агенции създават и развиват това, което икономистите наричат "регулаторен капан". Регулаторен капан имаме, когато печалбата на вашата частна фирма е гарантирана и записана в държавен закон. Съвсем предвидима в такива обещества е следващата стъпка в тяхното развитие – регулираните индустрии полагат съответните законни или незаконни усилия и в крайна сметка започват да контролират регулаторите. Данъчните кодекси, веднъж написани за приходи, се превръщат в инструменти за социално инженерство. Централните банки, веднъж натоварени със задачата да осигуряват ценова стабилност, се превръщат в инструменти за политикономия и политизирани финанси. Движението винаги е еднопосочно!